Шапки

Какво представляват шапките? С няколко думи можем да кажем, че това е една част от човешкото облекло. С много повече думи можем да поговорим за тяхната история и пътят, който са извървели до днес като съществена и значима част от облеклото на хората. Шапките имат различни кройки, модели и оттам предназначението им е различно. Шапка се носи от практична гледна точка, заради някое модно течение или по религиозни причини – когато човек, изповядващ дадена религия трябва да се отличава. В миналото да се носи шапка е било почти задължително, като така се определял и социалния статут на човека.

Материалите, от които се изработват шапки също са много и най-различни. Но най-често сега, а и в миналото, шапки са се правели от текстил, кожа и слама.

Нека видим кои са най-често срещаните шапки в историята, а и до днес.

Сламената шапка, както показва и името й, е изработена от преплетени сламени пръчици. Тя има за цел основно да предпази главата от вредните и понякога болезнени слънчеви лъчи.

Сомбрерото е традиционна максиканска шапка с голяма периферия. Името си тя носи от испанската дума sombra, която означава сянка.

Тюрбан/Чалма. Това е вид шапка, която традиционно са носели и все още носят някъде мюсюлманите. Тя се прави от навито около главата парче плат или пък дълъг шал. Като синоним се използва чалма.

Бомбе. Твърда мъжка шапка, която има заоблена форма и в горната си част прилича на полусфера. Бомбето става известно, заради Чарли Чаплин, чийто герой във филмите винаги е с този вид шапка.

Каубойска шапка. Шапка, характерна за каубоите от САЩ, Канада и Мексико. Материалите, от които се е изработвала и изработва до днес са кожа, слама или от филц, има широка периферия, повдигната нагоре от двете страни.

Цилиндър. Шапка, която традиционно е можело да се види върху господата от висшата класа в края на 19-ти и началото на 20-ти век, с равна горна част, твърда шапка. Най-често се е носела в комбинация с фрак.

Барета. Барета носят предимно военните и хората на изкуството – художници, музиканти и др.

Фес. Мъжка шапка, с форма на пресечен конус, предимно червена, а на горната си част има черен пискюл. Носела се е предимно в Турция и някои други мюсюлмански държави.

Ушанка. Вид зимна шапка, която традиционно са носели в Русия. Изработена от кожа с козина. Името си нови именно от наличието на „уши” от двете страни на шапката, които са направени, за да топлят ушите на притежателя си.

Боне. Дамска или бебешка шапка, която няма периферия. Днес рядко се носи, най-вече от бебета. От двете й страни има две връзки, които се връзват под брадичката. Преди, бонето е било особено популярно сред жените през 19 век, а мъжете го носели като нощна шапка.

Каскет. Това е вид мъжка мека шапка, която има твърда козирка, подобна на баретата, но за разлика от нея, каскета е изработен в горната си част от осем еднакви триъгълни парчета плат, които посредата се събират и се съединяват с кръгло копче, облечено в същия вид плат.

Клоше. Това е мека женска шапка във вид на камбанка, с малка периферия. Тя е била много популярна през 20-те години на миналият век и е създадена от френската манекенка Каролин Ребу. Днес, клошето се връща в осъвременен вид.

Бейзболна шапка. Вид мека шапка, която има дълга твърда козирка, използваща се предимно в спорта бейзбол, но е много популярна и в ежедневието. Има възможност да се носи с козирката отпред или отзад.

Тюбетейка. Кръгла или квадратна шапка, която има остър или плосък връх в зависимост от страната, в която е носена. Била е характерна окраска в облеклото за народите от Централна Азия и страните като Узбекистан, Казахстан, Киргизия, Туркменистан, Башкирия и Татарстан.

Шапката, тази многозначителна част от дамския костюм и аксесоара, който подчертава или скрива дадени недостатъци, има дълга хилядолетна история. През цялото време на своето съществуване тя претърпява значителни метаморфози, за да стигне днес до това, което е. В началото шапката е била изработена от животинска кожа, и единственото й предназначение е било да предпазва главата от студа. Кога точно се е превърнала в нещо повече никой не може да каже.

Най-старото свидетелство за наличието на шапки е от надгробна рисунка във Фивах и се вижда, че е направен от слама.
Историята свидетелства, че различните шапки през вековете са били символ на власт, успех, знатност и академичност. Векове наред те имат значение като определят социалният статус на своите притежатели. Според изборът й, нейната степен на екстравагантност се определял и вкусът, стилът и необикновеността на човека, който я носи. Ако в модните салони, територия на богатите и известните, се цени атрактивността и оригиналността, то в низшите слоеве се разчита на удобство и функционалност.
Въпреки дългата си история, най-необикновеното време на шапките е било през XVIII век. Точно по това време кралицата на Франция Мария Антоанета дава тон в модата на украшенията за глава. Има много свидетелства, предимно картини и книги, в които са описани сложни композиции от цветя, воали, дантели,пера, фигури на животни, плодове и какво ли не, висящи от шапките на знатните дами. Дори се монтирали различни механизми, които привеждали в движение тези композиции.
След това следват два века на изчистване на силуета на шапката и довеждането й до по-опростено, но по-практично виждане. Модели с малка и голяма периферия, тип боне, тип тюрбан, барета и пр. и пр. Каквото и да казваме, шапката е аксесоара, който напълно завършва всеки един тоалет. Прекрасна дама с шапка – това вече е дори банализиран сюжет в поезията и живописта.